Пренасяйки се в 60-те години на XX век, историята на музата от

Пренасяйки се в 60-те години на XX век, историята на музата от идващите редове е самотна и мрачна. Еди Седжуик – празненство момичето на Ню Йорк, момичето от „ Фабриката “, актрисата, вдъхновението на Анди Уорхол и Боб Дилън, тази която всички желаят да познават, умира единствено на 28 години по-загубена от всеки път.
Седжуик обаче, е доста повече от познатите стандарти, в които вмъкваме неумишлено красивите дами. Тя не е просто модел, просто актриса, нито просто момиче от висшето общество. За малко време тя се трансформира в фешън катализатор, муза на режисьори и актьори, някой на който всички по това време желаят да наподобяват.
Звучи атрактивно и блестящо, само че зад суетата на тълпата, камерите, грима и клюкарските колoнки стои едно прочувствено сринато момиче, търсещо само истина и обич.

Едит преди Еди

Едит Седжуик се ражда през 1943 година в заможно семейство. Живее в ранчо в Калифорния с родителите си и шестте си братя и сестри. Историята на Едит и фамилията й е тъмна, мрачна, изпълнена с секрети за полови похищения и психологични заболявания.
Ранните си години Едит прекарва из клиники и психиатрични заведения, с цел да лекува меланхолия и булимия. Извън тях, животът й в ранчото е изолиран от същинския свят и от контактите с хора. Трагичните моменти следват Едит Седжуик непрестанно. Тя губи двама от братята си, които сами поставят завършек на живота си в резултат на нервни сривове и психични проблеми.

Factory Girl (студиото на Уорхол се назовава The Factory – фабриката)

След като през 1964 година наследява от баба си сумата от 80 хиляди $, Еди се мести в Манхатън, с цел да се опитва като модел. По това време тя съществено стартира да опитва с алкохол, амфетамини и LSD. Пазарува, танцува, поддържа връзка по невероятен и чудноват метод. За малко печели популярност на „ празненство момичето, което би трябвало да познавате “. Точно тогава среща Анди Уорхол, както и Боб Дилън. С Дилън имат къс флирт, който оставя в музикалния му път песните Just Like a Woman и Leopard-Skin Pill-Box Hat. По-важна за Еди се оказва връзката й с Анди Уорхол, който я  издига до върха. Тя взима присъединяване в 18 от неговите ъндърграунд филми. Въпреки, че те не са ориентирани към всеобщата аудитория и не се демонстрират на никое място с изключение на във „ Фабриката “, тъкмо тогава вниманието на медиите към Еди и стилния й нюх е най-голямо. Всички приказват за двойката Уорхол-Седжуик. Те се появяват дружно по всемирски празненства и събития, канят ги дружно на изявленията, снимат дружно, работят дружно. Уорхол възхвалява Седжуик, усетът й към модата, хубостта й, назовава я „ моята суперзвезда “. Но дали това другарство е същинско?

След като Еди не получава финанси за работата си във филмите на Анди, тя му не разрешава да ги пуска. От този миг те стартират да се отчуждават един от различен. Това води до тоталното игнориране на Еди Седжуик от светските кръгове, от „ Фабриката “, от „ приятелите “ й. Тя пада от върха. В едно от интервютата си по-късно Уорхол споделя, че в никакъв случай не са били изключително близки, а след гибелта на Еди, Боб Дилън отхвърля да е имал нещо общо с нея.

Femme Fatale (фаталната жена)

Анди Уорхол помолил Лу Рийд (Velvet Underground) да напише ария за Еди Седжуик.

Малко преди гибелта си, Еди Седжуик се омъжва за Майкъл Пост, другар с който се среща по време на престоя си в клиника през 1970 година Заради него тя стопира опиатите и алкохола, само че за малко време. Еди умира в съня си през 1971 година под въздействието на алкохол и медикаменти.
Така завършва историята на музата на поп-арт културата през 60-те години на ХХ век. Самотно дете, самотност на върха, сама в гибелта.
Във кино лентата Ciao! Manhattan, Седжуик споделя: „ Всичко което направих беше стимулирано от психическо комплициране “.

Песента Edie (Ciao Baby) на The Cult е инспирирана от историята на Седжуик и кино лентата Ciao! Manhattan. Тя е част от албума Sonic Temple, публикуван през 1989г.

Инфо: http://revolverontheroad.blogspot.bg/